Стигнал той в гората и почнал да сече дърва, буките и яворите хвърчали като трески.

Чули го двата змея, спуснали се към него — чак ревнали от яд.

А Злочестника дори не трепнал.

Дошли те, а той грабнал и двамата под мишница, занесъл ги при колата и ги впрегнал в нея като волове. Натоварил после насечените дърва и подкарал стоглавите змейове.

Така, с шум и трясък, пристигнал той пред царския дворец.

Съобщили на царя:

— Излезте да видите колко дърва е докарал Злочестника.

Излязъл царят, погледнал и примрял от страх.

— Пусни ги, пусни ги да си вървят! — извикал той.

Разтоварил Злочестника дървата, разпрегнал двата змея, свалил им ярема и ги пуснал на свобода.

— Гледайте само да не чуя, че сте направили зло на някого! — извикал след тях Злочестника.

Минало се много време.

Повикал царят Злочестника и му казал:

— Трябва да донесеш жива вода.

А живата вода се пазела от два огромни бивола. Щом видели, че някой се приближава до водата, те се спускали от двете страни и смазвали нещастника.

Злочестника се съгласил:

— Добре, ще отида. Дайте ми само съд, в който да донеса живата вода.

Донесли му две стомни — по двадесет ведра едната, но той ги чукнал една в друга и ги стрил на прах.

— Какво, да не би да съм дете! — извикал той. — Мене ме е срам да нося тези стомнички, дайте ми други, по-големи!

Донесли му два огромни казана. Чукнал ги той един в друг и ги стрил на прах.

Домъкнали му два меха от биволска кожа, по хиляда ведра единият. Метнал ги Злочестника на рамо и тръгнал за жива вода.

Видели го двата бивола, спуснали се към него — още малко и ще го смажат. Хванал ги Злочестника за рогата и навел главите им към земята.