Не искала да му открие истината, криела я, за да го запази. Разбрал Злочестника и не я оставял на мира: Кажи, та кажи, защо нямате мъже? Не се стърпяла бабичката и му разказала:

— Тук, в морето, живее Човека желязо. Той държи в кулата си пленница — такава хубавица, че щом се покаже навън, грейва като слънце и осветява всичко наоколо. Ето защо замазах аз всички пролуки. Млад си ти още, ако я видиш, ще загинеш. Нашият цар иска тази красавица и отдавна воюва с Човека желязо, но не може да го надвие — само изтреби народа. Всички мъже изби Човека желязо, останаха само децата. И никой не може да го надвие, щом като всички загиват.

— Какъв юнак ще съм аз, ако не му отнема тази красавица! — извикал Злочестника.

Пренощувал той тая нощ у бабичката, а на сутринта станал и отишъл край морето.

Не след дълго хубавицата излязла от своята кула и осветила всичко наоколо. Злочестника се приближил до кулата. Човека желязо в това време бил на небето, молел се.

Качил се Злочестника на кулата, а хубавицата му рекла:

— Кой си ти, смели юначе? Ако Човека желязо те види, няма живот за тебе!

Гледа тя — върви той из стаята, а по стъпките му рози цъфтят. Харесала го хубавицата, но се страхувала, че Човека желязо ще погуби и двамата.

Но добрата бабичка била научила момъка да помоли хубавицата да узнае от Човека желязо къде се крие силата му и какво може да го убие.

— Кажи ми, къде се крие силата му и как да го убия? — попитал Злочестника.

— Не зная — отвърнала хубавицата, — на никого не е казал.

— Опитай се да научиш — помолил я момъкът.

— Добре — съгласила се хубавицата, — ти се скрий, а аз сама ще измисля какво да правя.

Върнал се по пладне Човека желязо, а хубавицата се спуснала към него, почнала да го милва и прегръща и да го пита:

— Кажи ми, скъпи мой, колко врагове имаме? Страхувам се за тебе, животът ти е вечно в опасност. Кажи ми какво те заплашва, за да мога и аз по-добре да те пазя.